Лабораториите на София Тех Парк представиха научни разработки за иновативни продукти и услуги

Екипите на 11-те лаборатории на София Тех Парк представиха свои научни разработки на иновативни продукти,  стоки и услуги. Постигнатите резултати са в рамките на изпълнение на вътрешни проекти, реализирани в края на 2018 г. Изследванията са финансирани от Сдружение за научноизследователска и развойна дейност, което управлява Лабораторния комплекс, в размер на 270 000 лв. Членове на сдружението са „София Тех Парк“ АД, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Техническия университет – София и Съвместен геномен център.

На събитието, което се състоя на 18 април 2019 г., присъстваха представители на Министерството на образованието, Министерството на икономиката, академичната общност, бизнеса и медиите.

Изпълнителният директор на сдружението, проф. Марин Христов обясни, че освен вътрешните проекти, лабораториите на София Тех Парк работят и по много договори за научни изследвания за бизнеса. „Интересът за съвместна работа от страна на предприемачите към научните ни звена е значителен и ние се надяваме да имаме възможност за още много съвместни разработки“, коментира проф. Христов. Той подчерта, че дейността на лабораториите е насочена не само към постигане на значим научен принос, но основно към практическата насоченост на резултатите с цел те да се превърнат в успешни продукти на пазара. „Затова ще продължим нашата усилена работа и се надяваме да осигурим още финансиране от различни програми за доразвиване на тези проекти, както и за започване на нови изследвания“, коментира проф. Христов.

„Това е само началото на програмата за разработване на иновативни проекти в нашите научни звена. Намеренията ни са дейността на лабораториите да бъде разширена и да привлечем все повече представители на бизнеса за съвместни проекти в Лабораторния комплекс, както и още допълнително финансиране“, заяви изпълнителният директор на „София Тех Парк“ АД, Тодор Младенов. Той подчерта, че практическата насоченост на работата на научните звена на научно-технологичния парк е водещо в работата.

Разработки на иновативни хранителни добавки представиха екипите на лабораториите от комплекс „Биофарма“ на на София Тех Парк. Продуктът „Свежест“ е единственият по рода си на пазара, тъй като съдържанието му под формата на таблетки и сашета е уникална комбинация от маточина и жълт кантарион. Експертът от лабораторията Стефания Гайдарова увери, че добавката има много полезни свойства, като подобрява и концентрацията и работоспособността. Учените са разработили и иновативни пробиотични таблетки на база на обработени по нов метод бактерии от кисело мляко. Проектите са в напреднала фаза и се търсят инвестиции от страна на бизнеса, за да може продуктите да достигнат до широк кръг от потребители. Друга разработка на трите лаборатории е свързана с извличане на сухо вещество от маточина, което може да бъде използвано в хранително – вкусовата промишленост като естествен и безвреден консервант. Учените търсят партньори за започване на производство на продукта, като вече има проявен интерес от страна на бизнеса.

„Всички тези изследвания са резултат от възможностите, които предоставят високотехнологичната и уникална апаратура в лабораториите на София Тех Парк“, коментира Мариана Каменова, експерт в екипа на „Лаборатория за екстракция на природни продукти и синтез на биоактивни съединения“.  Проф. Иван Атанасов, ръководител на „In vitro“ лаборатория за оценка на биологична активност и токсичност, коментира, че работата на екипа му по проекта е в напреднала фаза по изследване на възможността за производство на нов вид лекарствен продукт на база на екстракти от растения, чиито свойства са сходни на познати вече антибиотични препарати.

Д-р Борис Киров от лаборатория „Биоинфотех“ представи нов метод за извършване на изследвания чрез изолиране на ДНК от всички видове организми, който може да бъде успешно прилаган в медицината, при тестове на хранителни продукти. Методът дава възможност и за създаване на персонални пробиотици, тъй като позволява да бъдат направени лични микробиологични изследвания на всеки човек и да бъде съставена индивидуална метаболитна карта, на базата на която да бъдат изработени пробиотици, специално предназначени за подобряване на здравословното състояние на конкретния човек. По този начин би могло да бъде подобрено общото състояние на организма, метаболизмът, имунната система и дори психичното здраве. „Смятаме, че пазарният потенциал на тези изследвания е голям. Наши проучвания показват, че годишният оборот в световен мащаб на пробиотици е в размер на 50 млрд. долара“, коментира д-р Киров.

Лаборатория за „3D креативност и бързо прототипиране на нови продукти“ представи проект за изработване от метал по иновативен метод на турбинна лопатка, която е част от оборудването на ТЕЦ-овете. „Уникалното на технологията, която в момента се използва на само още няколко места в света, е, че за изработката на продуктите се прилага едновременно добавяне и отнемане на метал, което дава възможност за постигане на голяма точност на прототипа“, коментира експертът д-р Явор Софрониев.

 Лаборатория по виртуална и разширена реалност демонстрира разработка за конфигуриране на пространство, която може да бъде използвана в интериорния и индустриален дизайн, както и ново приложение за виртуален музей, което вече е използвано за развитие на виртуална музейна експозиция на етнографски музей „Етъра“. „Екипът на научното звено участва и в проект за добавена и разширена реалност, който е предназначен за създаване на модерно изобразително изкуство“, посочи експертът д-р Димо Чотров.

Микронано лабораторията представи проекта си за иновативни методи за откриване на дефекти в печатни платки, които могат да бъдат приложени в различни производства и индустрии. „Вече сме използвали тези разработки за установяване на дефекти в автомобилостроенето“, каза доц. Георги Ангелов, ръководител на научното звено.

Лабораторията по „Изкуствен интелект и CAD системи“ презентира своя разработка за безжично управление на роботи чрез мозъчни вълни, както и приложение за писане с използване само на мозъчната дейност. „Това е първият етап от проекта, като се надяваме на следващ етап да разширим изследванията си и да постигнем по-голяма бързина на процесите“, коментира доц. Георги Ценов.

Лаборатория „Интелигентни комуникационни инфраструктури“ е извършила анализ и обзор на смущенията и заетостта на спектъра, като предлага и интелигентно управление за преодоляване на интерференцията. „Лабораторията започна процедура и по сертифицирането й като регионално звено за тестване на системи за безопасност в жп транспорт“, обясни експертът д-р Виктор Стойнев.

Проф. Ана Пройкова, ръководител на Лабораторията по високопроизводителни изчисления, представи проекта, по който е работил екипът й. Той е насочен към използване на изчислителния клъстер на София Тех Парк за моделиране на комплексни системи. Примерът, които е използван, е моделиране на графенови структури, в които има дефект в кристалната решетка. Целта е да се изследват свойствата на такъв тип конфигурации чрез компютърна симулация, за което са необходими големи изчислителни ресурси, които предоставя клъстера. Към момента научното звено работи с РВД, като предоставя на въздушното движение прогнози за времето.

Кибер карта на България е изготвена в рамките на проекта на Лабораторията по киберсигурност. В картата са включени над 55 000 домейна и сайтове на различни организации. Изследването е в рамките на мащабен план за изготвяне на платформа за ранно предупреждение и превенция от кибер атаки. Направен е анализ дали сайтовете поддържат актуална версия на софтуера си и дали предлагат сигурна връзка на потребителите си. „Според данните близо 8 000 домейна не са активни и са т. нар. кибер боклук, който трябва да се разчисти от интернет пространството“, заяви ръководителят на лабораторията, д-р Георги Шарков. Според изследването, около 50% от сайтовете на държавната и общинската администрация не използват сигурни връзки и работят със стари версии на софтуера. 20% от сайтовете на частни организации показват същия проблем. Платформата ще дава възможност да се правят подобни анализи не само на български сайтове, но и на регионален принцип, както и за персонални отчети.

„По-голяма част от разработките са признати за научен принос и са публикувани в престижни издания. Търсим подкрепа и от бизнеса, за да може изследванията да достигнат и до пазара“, коментира проф. Христов.