„Българските специалисти в областта на микроелектрониката са готови да създадат продукти на световно ниво. България може да бъде част от глобалните пазари и вериги за проектиране, производство и доставка на микрочипове.“ Това заяви председателят на Надзорния съвет на София Тех Парк Петър Статев, който заедно с министъра на иновациите и растежа Милена Стойчева, министъра на икономиката и индустрията Богдан Богданов, министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков, и зам.-министъра на иновациите и растежа проф. Георги Ангелов участваха в откриването на третия Форум “Микроелектроника и мехатроника”. Събитието е организирано от Технически университет – София, Клъстер по мехатроника и автоматизация и Клъстер по микроелектроника и индустриални електронни системи. София Тех Парк е партньор и домакин на инициативата, в която се включиха водещи компании в областта на микроелектрониката и мехатрониката, представители на университети от България и Европа, експерти от България и чужбина.

„Имаме възможност да направим пробив на световните пазари, защото сме на нивото на върховите технологии и нашите специалисти са на световно ниво“, подчерта Статев. Като пример за потенциала на страната ни в микроелектрониката той представи първия сензор, базиран на безпреходен транзистор, изграден от силициева наножичка. Сензорът е създаден по международен проект „Радикал“, в който участва компанията „Смартком“, чуждестранни и български учени. В проекта участват и експерти от лаборатория „Микронанолаб“ на София Тех Парк. Така приложеният наносензор ще измерва възможността на атмосферата да се регенерира през деня и през нощта като следи нивото на свободните радикали във въздуха. Новата технология ще позволи на учените да получат още по-задълбочени знания за състоянието на атмосферата и възможността за пречистването й.

„Припознаваме в сектора на микроелектрониката шанс за бъдещето на България. В момента подготвяме официалното административно включване на страната ни в Съвместното предприятие за чипове (Chips Joint Undertaking), което ще финансира мерките по Европейския законодателен акт за интегралните схеми (European Chips Act). Това означава, че България ясно се фокусира върху това да бъде водеща във високите технологии. Да избере развитие за икономиката в посока, която създава добавена стойност, в потенциала на хората“, заяви по време на форума министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева. Тя посочи, че се очаква административното включване на България в Съвместното предприятие за чипове (Chips Joint Undertaking) да бъде финализирано до края на годината.

Министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов каза, че в страната има над 400 компании, които работят в секторите мехатрооника, електроника и микроелектроника, които са експортно ориентирани, развиват иновации и имат модерните производства. По думите на Богданов тези сектори са традиционни за България и страната ни има ясна визия за развитие на техните възможностите.

„Областта на електрониката и мехатрониката е много подходяща за предстоящото въвеждане на дуално обучение в университетите. Такива програми за бакалавърски и магистърски специалисти се създават във висшите училища и ще очакваме проекти от бизнеса“, заяви министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков. Той подчерта, че ведомството ще подкрепи университетите, които обучават студенти в специалности в иновативните инженерни направления, включително със създаване на съвместни магистърски или бакалавърски програми между висшите училища, както и с участието на научни институти на БАН.

По време на форума акценти в дискусиите бяха и теми, свързани с приложението на микроелектрониката и мехатрониката и нейното присъствие в “Иновационна стратегия за интелигентна специализация 2021-2027 г.”, образование, научноизследователска и развойна дейност в тази област и други.