Над 300 гости се включиха в осмото издание на Tech Park Talks на тема Future Tense – Humanity after AI | На кого принадлежи бъдещето?, организирано от София Тех Парк, Sofia Tech Labs и Out Loud Foundation. Tech Park Talks е утвърдена поредица на София Тех Парк, която представя иновации, вдъхновяващи личности и технологии с реално въздействие върху обществото. Форматът е платформа за диалог между професионалисти от различни индустрии, насърчавайки споделянето на знания и опит.
Водещ на събитието беше Дарий Топузов, съосновател на AILA TECH и Quantum Society Bulgaria, създател на квантовия симулатор qbit и носител на президентската награда „Джон Атанасов“ за 2025 г.
В първата дискусия участваха Александър Иванов, предприемач и съосновател на дигитални агенции, с опит в развитието на бизнеса и приложението на AI, Лора Динева-Грозданова, ръководител на екипа Data & AI в Wiser Technology, и проф. Симеон Стоянов, ръководител на проекта за изграждане на българската фабрика за изкуствен интелект BRAIN++. Основните теми, които обсъдиха, бяха необходимостта образованието да се адаптира към технологичната промяна, бъдещето на пазара на труда и социалното неравенство.
Според проф. Симеон Стоянов постави под въпрос доколко традиционните методи на преподаване и оценяване продължават да измерват реалните знания и умения на студентите, тъй като в основата на образователната система вече е позициониран изкуствен интелект, който изпитва, дава и решава задачи. “Именно това поставя въпроса как бъдещите специалисти ще доказват своята стойност пред работодателите, ако дипломите и оценките не дават достатъчна представа за техните реални способности, именно заради намесата на изкуствения интелект”, коментира проф. Стоянов. Александър Иванов прогнозира, че бизнесът все повече ще се ориентира към модел, при който възнаграждението ще зависи изцяло от постигнатите резултати и конкретния принос, а не просто от изпълнението на определена длъжност. Той посочи, че хората са изправени пред нов тип революция, която не автоматизира процеси и дейности, а интелекта. Според него за първи път съществува реална възможност човекът да загуби водещото си място спрямо машините, което поставя началото на изцяло нова парадигма. В тази нова реалност най-потърпевши ще са младите хора, които търсят своя първи стаж или работа и които ще трябва непрекъснато да догонват все по-бързо развиващите се технологии, за да останат конкурентоспособни на пазара на труда.
Лора Динева-Грозданова посочи, че нито едно от нещата, които произвежда изкуственият интелект, само по себе си не носи стойност. “Хората сме тези, които придаваме стойност на изкуството, резултатите и парите. Човешката преценка и способността да определяме кое има стойност ще бъде все по-търсено и ценно качество”, коментира тя. По думите й използването на изкуствен интелект за решаването на сложни задачи в различни области не означава, че човекът ще бъде изместен, защото машината сама по себе си не се променя от дадения отговор. “Вземането на решения, задаването на въпроси и преценката какво да се прави с получените отговори ще останат в ръцете на човека. Именно хората са тези, които предизвикат реалната промяна”, каза Грозданова.
Панелистите засегнаха темата и за отражението на AI върху социалното неравенство. Докато Динева-Грозданова изрази увереност, че чрез технологиите в дългосрочен план обществото може да намери път към по-голямо равенство. На противоположното мнение беше Александър Иванов, който смята, че пропастта само ще става все по-голяма. Според него хората, които са на върха на пирамидата и използват AI, за да автоматизират процесите си, ще стават все по-богати, защото при тях ще се концентрира цялата добавена стойност, докато останалите ще се чудят какво точно да правят.
Във втората част на събитието футурологът доц. Мариана Тодорова разгледа развитието на изкуствения интелект и предизвикателствата пред човешката способност да предвижда и управлява последствията от него. Тя засегна и темата за необходимостта от забавяне на интегрирането в обществото и в процесите на изкуствения интелект, за да бъде дадено повече време на хората да се адаптират към технологичните промени. Според доц. Тодорова развитието на AI не трябва да води до реална опасност от изпускането на контрола, като посочи, че в момента няма или е много трудно да бъде предвидено как тази технология ще продължи да се променя и самоосъвършенства, и как това ще се отрази на човечеството. “Затова всъщност ние казваме, че тези системи биха били опасни, не защото те са съзнателни или непременно са злонамерени и искат да направят нещо лошо, а защото ние нямаме познавателния, когнитивния капацитет да прогнозираме накъде биха тръгнали”, заяви доц. Тодорова.
Финалният разговор беше посветен на връзката между изкуството и изкуствения интелект. В него се включи Теодора Милева – млад автор, режисьор и правен научен сътрудник. Тя подчерта, че способността на AI да генерира текстове и изображения не обезсмисля творчеството, създадено от човека, защото то е свързано с личния опит, емоциите и индивидуалността. Теодора сподели, че несъвършенствата правят хората изключителни и неповторими в сравнение с изкуствения интелект.
От дискусиите в осмото издание на Tech Park Talks стана ясно, че въпреки невижданите скорости на развитие на изкуствения интелект, човекът е този, които придава стойност на всичко създадено от него. Критичното мислене, окончателното вземане на решения способността да преживяваме и изразяваме емоции остават сред ключовите предимства на човека пред машината.
София Тех Парк е част от системата на Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, което обединява технологии, капитал и стратегическа визия за модерна, сигурна и конкурентоспособна екосистема за гражданите и бизнеса.