Приложението на изкуствения интелект в медиите, ролята и влиянието му върху комуникациите и общественото мнение обсъдиха експерти и журналисти по време на конференция „Изкуственият интелект в медиите: въпроси, възможности и етика“, организирана съвместно от София Тех Парк и аналитично-информационната медия Клуб Z. Събитието се проведе в зала The Venue на научно-технологичния парк и събра десетки IT специалисти, политици, политолози, социолози и медийни експерти. Сред основните теми на форума бяха предизвикателствата и възможностите, свързани с използването на AI технологиите в медийната среда, регулациите, етичните аспекти, както и борбата с дезинформацията и фалшивите новини.
Конференцията беше официално открита от еврокомисаря по „Стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации“ към Европейската комисия Екатерина Захариева и президентът на фондация “Америка за България” Нанси Шилър. Пред присъстващите Захариева подчерта, че Европейската комисия се фокусира върху разработването на правила, които да подпомогнат развитието и да осигурят предвидимост на дейността на компаниите, занимаващи се с AI. Тя добави, че целта е да не се ограничават технологиите, а да се създаде рамка, която да отговаря на настоящата реалност, в която изкуственият интелект не е бъдеще, а вече е част от ежедневието ни.
“В повечето държави-членки медиите започват да използват изкуствения интелект основно за оперативни подобрения като превод и обработка на данни. През миналата година 27% от бизнесите, занимаващи се с издателска и аудиовизуална дейност в ЕС заявяват, че използват изкуствен интелект в работата си. Според глобално проучване от 2023 г. около 30% от европейските компании прилагат генеративен изкуствен интелект, в сравнение с 40% в Северна Америка”, коментира Захариева. Данните посочват, че 14% от компаниите с над 10 служители използват AI в ежедневната си работа, което е значително увеличение спрямо 2023 г., когато процентът е бил 8%. Водеща в отношение в ЕС е Дания, където близо 28% от бизнеса и МСП използват поне по една технология с изкуствен интелект, следвана от Швеция и Белгия. България е на 25 място в ЕС, като 6.5% от малките и средни компании у нас използват изкуствен интелект в ежедневната си работа. За Полша показателят е 6%, а за Румъния 3%. Този процент е значително по-висок – 42% при големите предприятия с над 250 служители в ЕС. “В световен план по отношение на ползването на AI в бизнеса Европа изостава от Северна Америка и части от Азия”, каза комисар Захариева. По думите й най-често посочваната от бизнеса пречка при използване на AI е липсата на експертиза, следвана от високата цена и притесненията относно етичната страна. Тя подчерта, че е важно да се определи границата между творческата оригиналност и машинно генерираните фрази, като същевременно трябва да се обмислят и въпросите за сигурността на информацията и данните.
Председателят на Надзорния съвет на София Тех Парк и управител на консорциум „Петаскейл суперкомпютър – България” Петър Статев участва в панел заедно с експерта по киберсигурност от Института по комуникационни и информационни технологии към БАН доц. Златогор Минчев, председателя на БРАИТ Доброслав Димитров и изпълнителния директор на компанията SoCyber Красимир Коцев.
Петър Статев коментира нуждата от стандарти и регулации в съвременния свят, които да обхващат не само вътрешни правила, но и индустриални стандарти, тъй като изкуственият интелект вече е част от работните процеси в компаниите. „Невронните мрежи, суперкомпютрите, автоматизацията на индустриалните процеси и роботизацията не са нови – те съществуват още от преди години. Изкуственият интелект е толкова популярен в момента, защото научните и технологични пробиви в лингвистиката и математиката позволиха развитието на големите езикови модели, които дават възможността да се обработва огромна информация по-бързо и по-лесно”, каза Статев. Той добави, че технологиите вече дават на учените, инженерите и лекарите възможността да се ориентират много по-бързо и да правят научни пробиви благодарение на неограниченото машинно обучение и достъп до глобалната интелектуална собственост. Статев посочи, че в някои сектори страната ни е много напреднала в интегрирането на изкуствен интелект, като финтеха, индустриалната автоматизация, обработката на данни в мобилните оператори, в големите търговски вериги.
„Изключително важно е да имаме адекватна образователна система и професионално подготвени медии, защото начинът, по който подготвяме младите хора за бъдещето, има два основни аспекта. Първият е обучителният процес в семейството и в образователната система, в който България изостава значително. Вторият е медийната среда, в която всички ние, включително и децата, живеем. В този контекст днешната дискусия е изключително важна, тъй като тя поставя на дневен ред ключови въпроси за бъдещето на нашето общество и за развитието на младите поколения“, коментира Петър Статев.
В рамките на събитието експерти и представители на различни институции коментираха ключови въпроси като автоматизацията на журналистическия процес, достоверността на съдържанието, влиянието на AI върху редакционните политики и др. В срещата се включиха и председателят на Съвета за електронни медии д-р Симона Велева, политиците Божидар Божанов (ДБ), Радомир Чолаков (ГЕРБ) и Петър Витанов (БСП), както и журналистите и общественици Емилия Милчева (радио „Дойче веле“), Зорница Стоилова ( „Капитал“), Ирина Недева, член на Управителния съвет и председател на Асоциацията на европейските журналисти – България и Никола Тулечки председател на Сдружение „Данни за добро“.
