Информационен ден „Графен и графенови наноструктури – новите материали на високите технологии“ по проект PEGASUS от програма FET Open на Хоризонт2020 се състоя в Лабораторния комплекс на София Тех Парк. В проекта участват научни групи от CNRS- Франция, Университетета в Кил – Германия, Институт „Йозеф Стефан“ – Словения, Физически факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“, фирма CHARGE 2C-Newcaplda и Института за плазма и термоядрен синтез на Техническия университет (IST) в Лисабон (Португалия), който е водещата организация на проекта.
Учени, експерти, докторанти и студенти от ХТМУ, Софийския университет, ИФТТ- БАН, ИЕЕС – БАН с интерес изслушаха лекциите, включени в програмата на информационния ден. Събитието бе открито с лекцията „Микровълнови плазми за синтез на графен“ на координатора на проекта д-р Елена Татарова и възпитаник на Физическия факултет на СУ, в която бяха представени целите и задачите на проекта, разнообразните приложения на графена и N-графена в микроелектрониката, съхранението на енергия, композитните материали и медицината.
В проекта се предлага нова високоефективна технология на базата на микровълнова плазма за производство при атмосферно налягане на изключително чист графен в индустриални количества, чрез специално проектирана машина ПЕГАСУС. Микровълновата плазма е среда за ускорено производство, чрез контрол на енергийните и материални потоци, на графен и графенови наноструктури. Представени бяха екпериментални резултати потвърждаващи чистотата и качествата на получения графен.
Лекцията „Система за отлагане на въглеродни наноструктури при атмосферно налягане“ на доц. Ж. Кисьовски представи разработената нова система във Физически факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ за отлагане на вертикални графенови листи върху метални подложки. Прилагането на графена в електродите на суперкондензатори и батериите многократно увеличава техния капацитет и се очаква да ускори масовото използване на електромобили, като намали тяхното тегло и съкрати времето за зареждане. Проф. М. Абрашев представи Рамановата спектроскопия и как тя се прилага за изследване структурата на графен, N-графен и вертикалните листи, получени при различни експерименти в проекта Пегасус. Лекцията на д-р Н. Бундалеска, от Лабораторията по Плазмено инженерство на IST (Лисабон), бе посветена на плазмен метод за третиране на графен и производни наноструктури с азот, с цел получаване на нови свойства на материалите. В последната лекция проф. Е Вълчева представи резултати от изследване на електричните свойства на графена, който въпреки голямата си проводимост, показва неметални свойства при ниски температури.
През 2010 г. Константин Новоселов и Андре Гейм получиха Нобелова награда за физика за откриването на този нов материал „графен“ – едноатомен слой от въглеродни атоми, подредени плътно в хексагонална решетка. Само за десет години, той се превърна в основен материал за приложения във високите технологии. Участието на българските учени в производството и приложенията на графена и откриващите се възможности за нови направления във високите технологии в България бяха обсъдени на отворена дискусия по време на информационния ден.